Разграничете ги: Ето какви са ролите на психотерапията и на психологичното консултиране

Всеки, който се намира в емоционална криза и трябва да разреши сложни житейски казуси, може да се довери на психотерапията или психологическата консултация

В много етапи от живота си ние се изправяме пред редица предизвикателства, които изискват професионална намеса от страна на „познавачите на човешката душа“. И все пак е нужно да бъдете информирани, за да разграничите ролите на психотерапията и психологическото консултиране.

Емоционалните кризи и тежките събития, с които често се случва да се сблъскаме, е невъзможно да бъдат напълно разрешени, ако не се доверим на специалист. Преди да направим крачка в правилната посока, трябва да си изясним съществуващите разлики.

Психолог и психотерапевт

Психологът оказва съдействие на психически здрави личности, попаднали в проблематични ситуации. Той изучава задълбочено тънкостите на човешката психика. Актуалните притеснения, конфликтите в семейството, а също и тези на работното място и във всеки социален кръг са предмет на психологическото консултиране.

Психологът обикновено е завършил висше образование с тази специалност. По време на своите сеанси той използва множество техники за провеждане на тестове и оказване на въздействие с цел подобряване на психическото състояние на клиентите си.

С неговите мерки може да се намери верния път за излизане от тревогите. Психологът е силно потребен в съвременния свят, а професията му може да се определи като безценна.

Характерно за консултациите е, че те са с по-кратка продължителност и обикновено отнемат максимално до 10 сесии, като рядко протичат повече от 3 месеца.

Психотерапевтът притежава диплома за висше психологическо и медицинско образование.

Обучението е години наред, между 5 и 7, и се специализира в дадена психотерапевтична програма.

Със сигурност психотерапевтите имат цял набор от познания, методи и техники за лечение на психиката, но по-интересното е, че те самите се налага да преминат през положителна личностна промяна и развитие по време на своята подготовка за реалната практика.

Само така могат да достигнат до дълбоката психична динамика на душевните конфликти на своите посетители и да предоставят гаранция за очакваните резултати от лечението.

Психологическото консултиране постига временни промени, повлияващи симптоматиката, докато психотерапията се свързва с радикална, всеобхватна трансформация на личността. Нейната задача е да достигне до несъзнателните модели, дългогодишни поведенчески и личностни проблеми на човека. Тя си поставя за фокус мисловните процеси на клиента и самия му начин на съществуване в света.

Следва се принципът, че мотивите и моделите на мислене оформят поведението, съответно влияят и върху начина, по който се взаимодейства с околните и средата.

Двата подхода могат да се допълват един друг, но по-важното е дали конкретната необходимост е от текуща помощ или се касае за потребност от дълбока личностна промяна.