Титанични енергийни войни

Автор: Георги Ангелов

В края на миналата година ОПЕК – организацията на страните износителки на петрол, взе решение за намаляване на добива на петрол с цел повишение на цените. Това е драстична промяна спрямо ситуацията от последните няколко години, когато всички производители на петрол увеличаваха максимално добива си, съответно имаше свръхпроизводство и цените се сринаха.

Въпреки драматичните разминавания между различните членове на картела ОПЕК успя да постигне единодушие – и нещо повече, успя да включи в намаляването на добива и големи производители извън ОПЕК като Русия. Още по-учудващо е, че споразумението се спазва, тъй като ОПЕК има ендемичен проблем с дисциплината дори вътре в организацията, да не говорим за нечленуващите страни.

За тази изненадваща сплотеност има обяснение. Евтините горива задушават петролно зависимите икономики и намаляват приходите в държавните им бюджети, което води до огромни дефицити и нужда от съкращения на разходите. Русия е типичен пример – дефицитът и инфлацията скочиха, икономиката изпадна в рецесия, валутата се обезцени, а правителството трябваше да вдигне акцизите и да съкрати разходите. Подобни проблеми се появиха и в други производители на петрол, пораждайки социално недоволство.

Решението на ОПЕК имаше ефект – цените на петрола се вдигнаха и вече близо три месеца са устойчиво около и над 55 долара за барел. Това не е малко постижение, още повече в сравнение със ситуацията преди една година, когато цените на петрола бяха паднали до 30-40 долара за барел. На пръв поглед всичко е чудесно – поне от гледна точка на ОПЕК, но ситуацията въобще не е толкова еднозначна.

В предишни периоди толкова решителни действия на ОПЕК предизвикваха истински ценови шок. Сега няма нищо такова – цените просто леко се възстановиха от рекордно ниските нива, постигнати в началото на 2016 година. 55 долара за барел е точно два пъти по-ниско от нивото в периода 2011-2014 г. ОПЕК стабилизира цените на петрола на едно по-умерено ниво, но не успя да ги вдигне до високите нива, които преобладаваха преди три години.

Причината за това е наличието на значима пазарна конкуренция, която не съществуваше до преди 5-6 години. САЩ, където петролното производство намаляваше десетилетия наред, изведнъж отново се превърнаха в голям производител – не само на петрол, но и на природен газ. Шистовата революция позволи добив на петрол и газ от нови находища и САЩ значително намалиха вноса на петрол и дори се превърнаха в износител на природен газ. Други вносители, като Китай, също увеличават собственото си производство.

ОПЕК вярваше, че шистовият петрол не е конкурентен при ниски цени – затова се опита да убие цялата индустрия чрез намаляване на цените преди три години. Не успя, и дори в някаква степен постигна противоположен резултат. Заради ниските цени на петрола американските производители значително намалиха разходите и в същото време увеличиха ефективността си чрез подобрени технологии. Така въпреки ниските цени производството в САЩ намаля съвсем малко. Нещо повече, след повишението на цените до 55 долара за барел американските производители бързо започнаха да увеличават добивите. Оказа се, че шистовият петрол е конкурентен не само при цени над 100 долара, но и при двойно по-ниските нива в момента. Което ограничава възможностите на ОПЕК да влияе на цените.

Това не е всичко. Доналд Тръмп и Републиканската партия обещаха активно да подпомагат местното производство на петрол и газ, премахвайки пречките, наложени от администрацията на Обама. Тъй като републиканците владеят както Сената и Конгреса, така и президентството, те могат да изпълнят тези обещания – и съдейки от първите им действия са готови да го направят. ОПЕК срещу Тръмп – обещава да е интересна битка, но не е единствената.

Появяват се и по-сериозни проблеми на хоризонта, например навлизането на електрически автомобили. През 2010 г. електрическите автомобили изглеждаха екзотично и продаваха едва няколкостотин бройки месечно. Вече е различно. През 2016 г. в световен мащаб са продадени 777 хил. електрически автомобила, а през настоящата година ще надминат един милион. В Китай произвеждат и пускат в употреба над 100 хил. електрически автобуса годишно, а вече се работи и по електрически камиони. При тези тенденции след няколко години потреблението на горива ще започне да намалява, съответно и търсенето на петрол. Много лоша новина за петролния картел и добра за потребителите. Електрическите автомобили са не само по-чисти, но и електричеството е далеч по-евтино от петрола.