Или как да направим така, че Студентските съвети да бъдат полезни на студентите
“Университетите в България не стават”, каза момчето на своя приятел, влизайки в претъпкания автобус. Събеседникът му извади телефона си и проведе кратък разговор: “здрасти, не ми се ходи на лекции, хайде да се видим…”
Критиките към образователната система в България идват от всички страни. От учениците, студентите, преподавателите, чиновниците в Министерството на образованието, таксиджиите, продавачите в малки магазини и дори от хора, които не са влизали никога в образователна институция през живота си.
Въпреки множеството проблеми в образованието, често тези критики са неаргументирани и безпочвени. А това е проблем, защото пречи на хората да идентифицират по-ясно кои са истинските проблеми и какви са техните решения.
Да създадем академична среда
Един такъв реален проблем, чието решение може да има изключително позитивен ефект върху студентите и висшето образование в България, е създаването на общности в университетите. Защото това е една от основните разлики между добрите западни университети и българските. Тук по-често липсва чувство за общност, за принадлежност, а университетската среда не се припознава като тяхна от студентите. Ако това се промени, ще последва положителна промяна в отношението на студентите към собственото им образование и резултатите, които постигат.
Пътят за тази промяна минава през активизирането на студентските съвети. Това са организации, чиято цел и мисия е точно такава да създават възможности, да обединяват и стимулират студентите да работят заедно за себе си, за “отбора” и за университета, в който учат. За съжаление обаче масовото мнение сред студентите е, че студентските съвети работят за себе си и за изтъкването на соствения си имидж.
Трябват и меки умения
За никой не е тайна, че фокусът на българското образование е върху конкретни технически умения. Към момента, възпитаването на гражданско самосъзнание и изграждането на така наречените меки умения (soft skills) са далечна утопия. Но някой задава ли си въпроса, дали наличието на силно подготвени финансисти, инженери, юристи и филолози е предпоставка за просперираща държава?
Как да се случи всичко това?
Отговорът на този въпрос идва от сдружение Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE), която разработва проект за повишаване на капацитета на студентските съвети, наречен Council Leaders Forum. В пилотното събитие по този проект, което се проведе в рамките на два дни (25- 26 април), се включиха 34 участника най-активните членове на СС към Нов български университет, Технически университет София и Университета за национално и световно стопанство.
Участниците успяха да обогатят вътрешната мисия и визия на студентските съвети, позиционирайки ги като център на лидерство и поставяйки студентите в центъра на тяхната работа. В рамките на интерактивна сесия, водена от сертифицираният преподавател по предприемачество Тодор Саракчиев, представителите на студентските съвети дефинираха ясни цели пред себе си:
● да защитават правата на студентите;
● да подобряват професионалната реализация, чрез осъществяване на връзката между студентите и частния бизнес;
● да провокират желание за развитие – в научен и личен план;
● да приобщят студентите към активното гражданско общество, с което да подсилят икономическия растеж на страната ни;
Според Денис Димитров – председател на съвета към УНСС, “основен проблем за реализирането на тези цели е пасивността на днешните студенти, които не се възползват дори от организираните от студентския съвет събития, като например беседи с доказани специалисти и успешни хора”. “Това обаче не ни обезкуражава, а допълнително ни мотивира в търсенето на правилната формула”, допълва Момчил Петков председател на съвета към Технически Университет. Според Десислава Бошнакова, доказан PR експерт, основател на TEDx NBU, решението минава през по-детайлно вглеждане в нуждите на студентите, като допълнително към това, предложи интересни комуникационни и маркетингови методи за привличане на нужния интерес.
За дефинирането на конкретни проекти, които да реализират поставените цели, помогна Николай Ангов преподавател в афилирания към Harvard Business School Център за икономически стратегии и конкурентоспособност (т.н. Харвардски курсове).
Но могат ли да се реализират успешни проекти без екипна работа? Повече по темата разказа Саша Безуханова, която със своя опит и кауза България Може (MOVE.BG) успя да вдъхнови и мотивира всички присъстващи.
“Обмяната на добри практики, съвместна работа между студентските съвети и поставяне на студентите в центъра на нашата работа” са основните заключения и следващи стъпки за Александър Николов председател СС към НБУ.
Как да приобщим студентите, нашето бъдещето, към активното гражданско общество една нелека задача, за която трябва да работим всички ние. Студентските съвети, като част от студентската общност, са важно парченце от пъзела, но без подкрепата на бизнеса, професионалистите и хората с опит рискуваме нашето бъдеще да търси реализацията си в чуждо общество.