Боян Рашев
В началото на февруари в София говорих в закриващия панел на 21-вия Европейски форум за екоиновации – най-значимото събитие в областта на опазването на околната среда по време на българското Председателство. С него България постави качеството на въздуха в центъра на политическия дебат в ЕС – позиция, която най-значимият екологичен проблем, водещ до преждевременната смърт на половин милион европейци годишно, отдавна не е получавал. След като два дни слушах политически коректни заклинания, не можах да се въздържа да кажа ясно мнението си, което представям тук.
Два дни си говорим за качеството на въздуха, но не коментираме слона в стаята. Не намираме правилните отговори, защото задаваме въпроса: Кое прави въздуха мръсен? Това е безсмислено, защото мръсният въздух е статуквото. Исторически въздухът в милионните градове – от Вавилон и Рим през Лондон, Ню Йорк и Пекин – винаги е бил ужасяващ. Това е нормално, защото единственият енергиен източник – за осветление, отопление и готвене – през 99% от историята са били биомасата и въглищата.
Смисленият въпрос е: Какво прави въздуха в големия град чист? Отговорът е очевиден там, където днес има огромни градове с чист въздух – в Америка. Само 2% от домакинствата в САЩ ползват биомаса за отопление – при това практически само в провинцията. Само 2% от личните автомобили са дизели. Масовото потребление на чиста енергия – електричество, газ, топлофикация и бензин – е единственият път към чист въздух в голям град. Това се случва, когато държавата относително слабо се намесва в енергийната икономика и поставя равни стандарти, които адресират замърсяването. Чистите решения печелят.
В Европа около 20% от домакинствата са на твърди горива – основно дърва и пелети, но и въглища. Около 50% от всички автомобили тук са дизелови, а и те се карат много повече от бензиновите. Това е единственият континент, в който има двоен ръст на дела на потреблението на биомаса в домакинствата и петорен на дела на дизелите в последните 20 години. Тоест слизаме надолу по т.нар. енергийна стълба – разчитаме все повече на по-мръсна енергия. Обръщаме еволюцията, връщаме се в пещерите, задушаваме се от глупост.
Случва се, защото чистата енергия в Европа е относително много по-скъпа от мръсната. Това е пряк резултат от екопопулизма, който властва тук от края на миналия век – климатичните, антиядрените и антифракинг политики и сантименти. И дългите години на промотиране на дървата и дизела като „нисковъглеродни“ алтернативи. Случва се, когато държавата силно се намесва в енергийната икономика и поставя стандарти, които адресират въглеродните емисии, а не значимите замърсители. Мръсните решения печелят.
Говорим си как с пари ще оправим нещата. Да, ама не. Щутгарт, вероятно най-богатият град в Германия, е и с най-мръсния въздух там. Париж и Лондон бедни ли са? А и както стана ясно, Европа финансира пряко проекти за намаляване на въглеродните емисии. За въздуха евентуално има нещо само като страничен ефект. Уж трябваше да обсъждаме добри практики за чист въздух, а поне половината участници коментираха преди всичко колко СО2 емисии спестяват решенията им.
Дилемата в реалния живот в България е кристално ясна – 53% от домакинствата се отопляват на твърди горива и около 35% на ток. Газът не присъства, а топлофикациите масово затъват. Следователно всяка политика, която води до увеличение на цената на тока, автоматично носи със себе си и мръсен въздух.
Европа трябва да признае, че между политиките за чист въздух и климата има не само общи насоки, но и противоречия. Докато те не бъдат адресирани и чистият въздух не стане върховен приоритет, такъв няма да има. Моят апел към Европейската комисия и Съвета на Европа е: Въздухът ни днес е заложник на климата. Освободете го, за да дишаме!