Георги Ганев
Според данните на БНБ нетният външен дълг на България през 2017 г. стана отрицателен. Този показател отразява разликата между финансовите задължения на намиращи се в България стопански деятели към такива извън нея и финансовите задължения на намиращи се в чужбина стопански деятели към такива в България. Казано другояче, това е разликата между брутен външен дълг и брутни чуждестранни активи на държавата, финансовия и нефинансовия сектор.
През 2017 г. тази разлика е отрицателна за първи път, откакто има данни, а вероятно и за първи път в историята на България. Тя означава, че, грубо казано, за първи път чужденци дължат на българи повече, отколкото българи на чужденци. Безпрецедентността на това положение дава нелош повод за размисъл.
От една страна, новината може да бъде прочетена доста положително. Позицията на нетен кредитор може би означава, че българите са достигнали определен реален стандарт на благосъстояние, който им дава възможност да спестяват в количества надхвърлящи способността на малката българска икономика да поглъща и съответно по-агресивно търсят възможности навън. Подобно тълкуване на ситуацията би почивало на няколко убеждения: че българите са забогатели осезаемо, че съзнателно търсят възможности за възвръщаемост на спестяванията си и са достатъчно добре запознати с глобализираната финансова система. Подобна история може да се разкаже и за много други страни в историята, преминали през същите фази на постепенно забогатяване и превръщане в нетни кредитори за останалия свят. В подкрепа на подобен прочит на случващото се може да се приведе и новината, че според социолози в края на 2017 г. за първи път през този век българите заявяват сравнително оптимистични очаквания за бъдещето.
За много хора обаче този оптимистичен прочит на новината, че българите за първи път са нетни кредитори спрямо останалия свят, макар и логически издържан, е нереалистичен и те биха му възразили. Тази друга гледна точка се опира на схващането, че въпреки несъмнения стопански напредък през последните две десетилетия България все още е със средняшки (за света) или дори ниски (за Европа) реални доходи на хората и се намира в положение на недостатъчно капитализирана и настигаща икономика. Недостатъчната капитализираност на производствата в България и процесът на настигане означават, че очакваните възвръщаемости от насочване на спестявания към тях, а не към производства и активи извън България, би трябвало да са сравнително високи и привлекателни. А позицията на България като нетен кредитор означава, че българите намират насочването на спестяванията си към чужбина в някаква степен достатъчно привлекателно спрямо алтернативите в страната. Паралелно тя означава и че чужденците намират финансовото насочване на спестявания към България за по-малко привлекателно спрямо алтернативите по света. Това със сигурност означава, че вместо в образуване на производствен капацитет в България, капитали отиват да създават производствен капацитет някъде другаде по света. Подобен процес няма как да не се отрази отрицателно на перспективите за капиталообразуване вътре в страната и оттам да е в тежест на повишаването на производителността и подобряването на конкурентоспособността на българските производители. Което в крайна сметка ще доведе до по-бавно от възможното увеличение на стандарта на живот.
Погледната от тази гледна точка, позицията на България като нетен кредитор спрямо останалия свят не е повод за особено задоволство. Тя по-скоро насочва вниманието към въпроса защо едни немного заможни хора намират чужбина по-привлекателна за спестяванията си, отколкото собствената си страна.