Забравете за правителствените социални системи за хората с увреждания. Чрез проектите си Ива Цолова им помага да се квалифицират и да открият работа, докато същевременно развива успешни ИТ и криейтив бизнеси и представя България в ООН
От Даниел Василев
Снимки: Иван Коловос
Срещаме се с Ива Цолова (26 г.) в офиса на една от компаниите ѝ, точно ден преди той да бъде преместен в по-голямо пространство на центъра. „Всъщност може би аз не съм най-чистото определение за „предприемач“, което хората възприемат, когато чуят стартъп, защото реално за нито едно от нещата, които съм стартирала до момента, не сме получавали финансиране“, казва тя. Въпрекжи това обаче през последните пет години тя развива успешно два бизнес проекта, паралелно с които работи за подобряване на средата за хората с увреждания, благодарение на което тя е част от тазгодишния клас на Forbes „30 под 30“.
Цолова навлиза в света на предприемачеството още на 21-годишна възраст, докато учи европеистика в Университета за национално и световно стопанство, където паралелно с обучението си е доброволец в младежката организация AIESEC. Работата ѝ в нея първоначално е в сферата на партньорствата с външни институции, а по-късно се насочва към търсенето на финансиране и международния обмен на учащи, които пристигат в България. След две години в организацията опитът и контактите, натрупани по време на дейностите ѝ в AIESEC, я мотивират да се насочи към създаване на собствен проект. По това време тя вече се познава с фотографа Иван Чавдаров и графичния дизайнер Никола Гелеменов, а Цолова се оказва свързващото звено между идеите на двамата. Така в началото на 2012 г. от партньорството им се ражда рекламната агенция Berlle Creative Studio, чиято дейност първоначално е насочена основно към визуалния маркетинг и брандинг, като за бизнес развитието и контактите отговаря Цолова.
За да влезе в новата си бизнес роля, тя започва интензивно да изучава маркетинг и да посещава курсове, но липсата на теоретични познания в сферата на позиционирането на пазара не се оказва проблем за съдружието. „Беше много странно, защото ние като екип в Berlle вече имахме работа още преди да сме основали компанията – казва Цолова. – За трима млади души, които тепърва навлизат, това беше супер.“ Първото начинание, което тричленният екип на криейтив агенцията реализира, е поръчка за брандинг от гръцка фармацевтична компания, но скоро услугите им са потърсени и от други. За това изключително полезен се оказва опитът на Цолова в AIESEC. „Започнахме да правим много международни проекти и да работим предимно в чужбина именно благодарение на предишния ми опит и контакти с хора, които живеят в други държави“, казва тя.
Резултатът от тези проекти е, че Berlle излиза на печалба, макар и от скромните 6 хил. лв., още през 2013 г. Това позволява на тримата съоснователи да разширят и екипа, който е увеличен с нови двама програмисти. Но нарастването на броя работещи за агенцията не е единствената промяна, която настъпва в компанията през годините. През пролетта на миналата година студиото претърпява и значителна корекция на услугите, които предлага, тъй като от портфолиото са извадени тези от тях, свързани с дигитален и визуален маркетинг. „В един момент, когато си всичколог в една компания, виждаш, че нещата се случват, обаче не по начина, по който могат да се случват“, казва Цолова. За сметка на това дейностите в сферата на дигиталния маркетинг са насочени към нов проект, реализиран от Ива Цолова съвместно с Йоана Колева, с който двете издигат социалното предприемачество на ново равнище.
Към миналата година социалните дейности далеч не са непозната сфера за Цолова. Тя, заедно с още няколко свои съученички, извършва първия си социален проект още на 17-годишна възраст, когато учи в столичната 91 Немска езикова гимназия. С няколко свои съученички решават в големите междучасия да събират помощи за деца, лишени от родителски грижи, а резултатите от кампанията им сред учащите са много добри. „Събрахме много дрехи, книги и играчки, както и пари, с които купихме храна за децата.“ Даренията са занесени в дома „Петко Рачов Славейков“, но Цолова е изненадана от реакциите на настанените в него. „Направи ни впечатление, че децата не се изкефиха на тези дрехи и играчки, а това, което им хареса и което ги направи суперщастливи, беше времето, което пет млади момичета отделиха, за да прекарат с тях“, казва тя. Затова те започват да посещават дома, дори и без да носят вещи, а интеракцията с тях се превръща в първия досег на Цолова със социалния сектор. Но той оказва трайна следа върху нея и оказва въздействие дори и върху професионалната й кариера днес. „Когато видеха по-големи момичета, които им обръщат внимание, децата бяха толкова щастливи – направо беше уникално! Това беше нещо, което мен ме накара да се влюбя изобщо в този тип дейност и в това да си полезен на хората и обществото.“
Затова няколко години по-късно енергията ѝ за проекти в сферата на социалното предприемачество я насочва да започне работа като доброволец първо към Българския червен кръст, а впоследствие, през 2014 г., и към фондация „Заедно в час“, където се занимава с бизнес развитието и комуникациите на организацията. По време на двугодишния си престой във фондацията Цолова се сблъсква и с проблемите, които изпитват хората с увреждания в България. „През това време всъщност с Йоана започнахме да си говорим, че има суперяки проекти и организации в България, но колкото и да е готина идеята, ако не достигнеш до максимален брой от хора, за да може те да подкрепят не само материално, а с времето си, със средствата си и с контактите си и да станат посланици на идеята, ти няма как да успееш“, казва Цолова. Същевременно ѝ прави впечатление, че хората с увреждания често не отговарят на стереотипите, според които те са неспособни да се развиват, независимо дали кариерно или социално. „Това, че някой има увреждане, по никакъв начин не го прави по-малко човек – той има суперголям потенциал, който може да се развие, стига пред този потенциал да се отвори една вратичка и да бъдат поканени да го покажат.“
През 2015 г. се случва и друго събитие, което допълнително мотивира Цолова да реализира нови начинания. Тогава тя кандидатства за финансираната от фондация „Америка за България“ лятна предприемаческа програма и е приета да учи в престижния колеж Babson, което се превръща в един от значимите моменти в кариерата ѝ на предприемач. „Преживяването в САЩ ми помогна да видя нещата в съвсем различни мащаби – казва Цолова. – То ми показа, че всичко е възможно, и то по много, но не само по много, а по толкова, по колкото ти го искаш. И всъщност това много ме вдъхнови и мотивира.“ По това време Berlle продължава да се развива успешно и след като се връща от образователната институция, Цолова веднага се впуска в нов предприемачески проект, напълно различен от досегашните ѝ занимания.
Тя забелязва, че въпреки сегментирането на пазара на детегледачки услугата у нас не е на достатъчно високо ниво за крайните потребители. „В България това е доста добър сектор, но и много сив в същото време.“ Затова със SitterZone, както е кръстен новият стартъп, Цолова заедно с двама свои съдружници се заемат да го подобрят, като създадат по-бутикова услуга, чийто таргет са служители на големи международни компании. „Имахме за цел всъщност да постигнем мащабируемост в чужбина чрез пакетите за социални придобивки на големи компании като IBM и HP“, казва Цолова. И въпреки че услугата им е включена в бюлетина на IBM, в крайна сметка стартъпът не успява да се развие, тъй като екипът не получава финансиране за идеята си. „А и просто не бяхме в крайна сметка правилният екип и си го представяхме по по-различен начин.“
Но този неуспех не я обезсърчава, а вместо това Цолова се заема с начинанието, което вече е обмисляно от известно време. Така през април миналата година тя, заедно с Йоана Колева, основава Lemur Social Creative Studio. В новата дигитална маркетинг агенция е пренасочен целият криейтив капацитет на Berlle, но двете не просто създават ново юридическо лице. Това, което отличава Lemur от останалите сходни организации на пазара, е силната насоченост към подпомагане на различни социални кампании. За тази цел 10% от приходите на компанията се използват за обучаване на хора с увреждане на умения, свързани с маркетинга, а неотдавна социалното портфолио е и разширено. „Съвсем отскоро започнахме да предлагаме и услугата „Маркетинг с кауза“. Идеята ни е да подкрепяме неправителствени организации, които правят готини и интересни кампании, като ние спомагаме за фъндрейзването и устойчивостта им“, казва Цолова. Комбинацията между опита на екипа в сферата на маркетинга и социалната ангажираност на новата компания бързо се оказва успешна. „Аз съм много щастлива, че големи компании всъщност се обръщат към нас, работят с нас и търсят услугите ни“, казва Цолова, а сред марките, за които са правили рекламни материали, се отличават Tesy, няколко бранда от портфолиото на Ficosota и производителят на месни изделия КЕН.
Походът на двете в социалните дейности не се ограничава само с даренията, които Lemur осъществява, и само няколко месеца по-късно те съвместно с предприемача Антон Гавраилов основават собствена неправителствена организация. „От това, че ние работим с хора с увреждания и развиваме техния потенциал, се зароди идеята да направим цялостна платформа, която да ги обучава на търговия, ИТ умения и всякакви други видове дейности.“ Тази платформа е кръстена Jamba, което идва от старолатинската дума за „опора“, а освен обучения за хора с увреждания тя ще действа и като посредник в процеса на откриване на работа. „Нашата дейност е освен да намерим работа, да намерим правилната работа и правилния кандидат за работодателите, за да може да се получи win-win ситуация и всички да са доволни“, подчертава Цолова и посочва, че на сайта са регистрирани 150 Jamba герои (хора с увреждания, желаещи да се квалифицират и да открият работа), в момента се обучават такива за няколко компании, а други вече са открили работа. Алгоритъмът, свързващ компаниите и търсещите работа в Jamba, ще трябва тепърва да се усъвършенства. Затова дни преди срещата ни Цолова представя концепциите зад Lemur и Jamba пред инвеститори на StartUp Weekend в Берлин, където за първи път търси външно финансиране за свой проект (в случая на стойност 50 хил. евро). Същевременно тя не посочва точно в какъв размер са вложенията ѝ в бизнесите, които е основала и управлява. „Но всичко, което съм инвестирала, се е възвърнало. И не става дума само за финансовите измерения, но става дума и за това, което правиш.“
Като съосновател и управител на две развиващи се компании и на сайт за обучения и откриване на работа на хора в неравностойно положение може да изглежда, че Ива Цолова полага достатъчно усилия за подобряване на обстановката за индивидите с намалена трудоспособност. Въпреки това от средата на миналата година към дейностите, с които се занимава, тя добавя и още едно начинание, след като е избрана за длъжността младежки делегат на България в ООН. „Това е организацията, която обединява всички каузи, за които някога съм се борила и които продължавам да подкрепям – образование, права на човека, равенство между половете, интеграция на хора с увреждания, права на децата.“ А освен проектите, които ще развива като представител на Българията в институцията до края на мандата си, Цолова поставя много силен фокус върху развитието на социалните дейности на Lemur и Jamba. „Имаме да извървим дълъг път, докато постигнем дори и едно зрънце. Да помогнем и на малка част от хората с увреждания, ще отнеме супермного време и усилия. И може би виждам това като проекта на живота си.“