Притежават десетки левове

(Teкстът е публикуван в бр. 21 на Forbes oт декември 2012 г.)

Събота вечер е и тримата от Ъпсурт – Ицо Хазарта, Бат Венци и Буч – един по един се появяват за срещата си с Forbes. Нито видът им – Хазарта е болен, другите двама са снощни, нито локацията – хип-хоп клуб в центъра на София, не показват развитие от имиджа на „нормални софийски дришльовци“, който тримата поддържат от началото на кариерата си през 1998 г.

Това обаче не е така. Ъпсурт, може би най-емблематичната българска група на последните 15 години, вече са узрели. Те говорят за бизнес модел, различен от този с oткритата реклама в текстовете им, менажират се сами, а Бат Венци е сред съсобствениците на заведението, в което се срещаме. Още по-важно: преди няколко месеца те основаха сдружението Facing the Sun. То е регистрирано в Мюнхен и обединява артисти като Ъпсурт, 100 кила или Лора Караджова, които нямат желание „всичко да е ганьовско и побългарено“, както казва Ицо Хазарта.

В Мюнхен Facing the Sun е подкрепен от юристи, които консултират артистите за правата на песните им в интернет и тяхното управление. Сдружението има официален канал в YouTube и продава песни в iTunes. В България артистите в сдружението заедно опитват да правят изявите си на живо (които генерират основния им доход) по-професионални, да се обезпечат отлично технически и въобще да „създадем едно ниво на [музикален] бизнес, който го няма тука и да бъде такова каквото трябва“. „Всички тия дребни неща, казва Хазарта, които тре’е некой [продуцент] да ги направи, вместо да седи в една канцелария и си мечтае за дирекция „Музика“ едно време и как те ще отпуснат пари“.

Facing the Sun е последната стъпка към свободата на Ъпсурт, „най-хубавото нещо – да немаш началник и да не искаш пари от държавата“. Никак не лошо развитие за момчета, чийто първи припев беше: „нон стоп марихуана за белия ми дроб“.

Пътят към тази свобода е дълъг и започва през 1983 г., откогато датира приятелството на момчетата в групата. През 1996 г. те започват да записват музика, а на 2 юли 1998 г. е готова „Нон-стоп“ – бохемски химн на софийския тийнейджър от края на 90-те, в който има поне шест синонима на марихуана. „Никой от нас тогава не го е правил с идеята за пари“, казва Ицо Хазарта. Парите били нещо прекрасно, но за един артист мигът, в който една песен е готова, а „ти гледаш в бъдещето и знаеш, че това е хит“, бил нещо уникално. За Хазарта чувството е сравнимо само с това публиката да пее песните ти на концерт.

Оттогава насам Ъпсурт ще изпитат същото още „десетина пъти“, ще издадат четири албума с хитове като „Чекай малко“, „3 в 1 (неочаквано добра комбинация)“, „И твойта майка също“ и ще са част от най-големия срив в историята на музикалната индустрия.

Само се замислете – първият албум на Ъпсурт, „Боздуган“ (1999 г.), излиза само на аудиокасета. Тогавашните продуценти не намират за нужна инвестицията от 500 долара в матрица за CD. Касетата обаче се продава в тираж от близо 40 хил. бройки – не, че е имало някаква прозрачна отчетност. „Отивахме във фирмата и те ни казваха колко бройки са продадени. Обикновено бяха кръгли числа“, спомня си Бат Венци в една от малкото свои реплики по време на интервюто (Буч не казва нито дума). Групата получава 40 ст. на продадена касета.

До 2005 г. Ъпсурт записва по един албум всяка нечетна година. Последният им албум въобще – Quattro, е продаден в 10 хил. бройки (печалба за групата – 20 хил. лв.). „Механичните продажби западнаха заради интернет пиратството“, казва Ицо Хазарта. Това променя търговския модел не само на Ъпсурт, но и на глобалната музикална индустрия. „От гледна точка на песни, разпространение и продажба няма никакъв бизнес. Всичко е свързано с живите участия и клубовете“, казва Бат Венци.

За доказателство, през 2005 г. Ъпсурт печелят сумата, колкото от продажбите на албума си, с един-единствен разпродаден концерт – в претъпкания Зимен дворец в София. „Най-голям приход можеш да имаш с най-голям риск – казва Ицо Хазарта. – Тогава самата организация струваше 30-35 хил. лв. и ако не го бяхме натъпкали двореца, щяхме да сме вътре.“

Но зад успеха и на концерта, и за финансовото благосъстояние на групата по това време стои и друг фактор: рекламата. Нестле България, в частност брандът им Nescafé, съпродуцират албума Quattro. Всъщност хитът „3 в 1 (неочаквано добра комбинация)“ е толкова очевидна реклама, че повдига серия въпроси за етиката в творчеството. „Това беше идея на хората, с които работехме тогава – казва Ицо Хазарта. – За мен няма нищо лошо в спонсорите и рекламния бизнес като цяло и свързването му с нашия бизнес. Виж, „3 в 1“ е супер яка песен, дори и да има рекламни послания. В самата песен се пее за други неща. Тя е успешна заради това, но тогава бяхме на 25 и решихме, че [с рекламни послания в песните си] ще осребрим по най-добрия начин.“

През годините те рекламират в песните си и други брандове (дори дават името си за енергийна напитка, която все още се продава), но в един момент този модел се изчерпва. „Това са хубави пари, но хората не ни слушат за това, просто осъзнахме, че не трябва да злоупотребяваме“, казва Ицо Хазарта.

Дълго време моделът с „поръчаната музика“ е бил нужен, защото по това време е нямало голямо търсене за живите участия на групата. Но това се променя. Всъщност, според Ъпсурт хип-хопът днес започва да измества чалгата като популярност. „Чалгата се наби във всички сфери на живота – казва Ицо Хазарта, – и това доведе до защитна реакция на хората.“

В същото време, по думите на Бат Венци „пълното игнориране на хип-хопа“ се е обърнало в негова полза. Повечето клубове активно търсели такива партита, имало много предложения за концерти. Това отваря ниша за Ъпсурт и те обикалят България с един касов апарат в джоба.

Да, с касов апарат.

„Преди 10 години кога некой е мислил, че ще пише фактура за концертна изява – казва Ицо Хазарта. – А това са приходи. И трябва да плащаме данъци.“ Още повече, Ъпсурт от няколко години се продуцират сами. Те решават, че нямат нужда от посредник в бизнеса си. „Проблемът е, че производителите на музика – както и производителите във всеки друг отрасъл – са много преебани. Прекупвачите в некои бизнеси са сериозни играчи, но в нашия бизнес нещата не се получават, защото прекупвачите са едни хора, които са посредници, имат контакти с дискотеките, един мобилен телефон и канцелария, нищо не правят и само товарят некви цени между нас и клубовете“, казва Ицо Хазарта.

Ъпсурт навъртат стотици хиляди километри по българските пътища, създават свои контакти и така успяват да прескочат посредниците при организиране на концертите си. По принцип хонорарът за участие се изплащал по банков път, „ама ние гледаме да си го взимаме веднага“, казва Бат Венци. Затова Буч винаги бил готов с касовия апарат.

Това, че Ъпсурт правят годишно купища концерти из цяла България, които организират сами и за които плащат данъци – с други думи бизнеса на групата, – обаче започва от техния продукт. „Парите няма как някой да ти ги даде, казва Ицо Хазарта, а трябва някой да си плати, за да те гледа. Еми, затова направи нещо хубаво – това е пътят. Като хората ни питат – ‘Има ли хлеб в тоя бизнес?’, ние казваме, че за всеки бизнес важи само един отговор: Еми, бате, има, ама не за всеки.“

Въпросът обаче е, че въпреки смелото изказване на Хазарта, всъщност група Ъпсурт не е издала нов албум от 2005 г. Той признава това: „Нема кво да се заблуждавме, ние си създадохме едно име и един модел, който ни позволи да сме мързеливи в последните години“. Но според него през това време мотивацията за работа на групата е била слаба, „защото не бехме направили Facing the sun и не ни беха уредени нещата… А сега нещата се избистрят“.

Името на сдружението (Ицо Хазарта първоначално го нарича лейбъл) идва от едно интервю на Камен Донев за Нова ТВ. „В това интервю той казва всичко [за създаването на ценности в България]. Има един момент, в който казва, че родителят трябва да ти обърне лицето към слънцето“.

Ъпсурт казват, че се възхищават на Камен Донев и сатиричния му поглед върху средата наоколо, но това, което правят те, не е много по-различно. Социалнокритичните текстове на Ицо Хазарта отличават Ъпсурт и ги правят герои за едно поколение. В новата им песен „Бела Жига“ това също е така. „Бела Жига“ е за мисленето на хората, казва Хазарта. Как всички ние принципно сме некви много добри, но имаме 30 бариери пред това, дали да се покажем добри. И всеко едно спиране на пешеходната пътека го приемаме вътрешно като компромис. И се приемаме за ебати пичовете за нещо нормално, което праиме в живота си.“