Позитивен шум около една гореща екзотична красавица

Предстои силна година за българския ИТ сектор, което ще постави с още по-голяма острота въпроса за дефицита на специалисти

от Елена Маринова, съосновател и президент на „Мусала софт”.

Всички индикации са за силна 2014 г. в световен мащаб. И доколкото голямата част от българските софтуерна и аутсорсинг (BPO) индустрия са експортно ориентирани, 2014 г. ще бъде година на ръст за нас. На вътрешния пазар обаче не се очертава подобрение на икономиката, което да доведе до увеличаване на бюджетите за ИТ в индустрията. Започването на следващия период на европейските оперативни програми ще доведе до „доусвояване“ на средства и финансиране на държавни проекти. Концентрацията ще е отново около еПравителството – особено системи, наложени от синхронизации със законодателството на ЕС или адресиращи национални законодателни промени с финансиране и от държавния бюджет. Ще има и известно суетене около старта на новите програми и забавяне докъм края на 2014 г. на търговете в рамките на новия период. В страната ще влязат няколко големи ИТ компании, а някои от настоящите инвестиции ще се увеличат. Пазарът на труда ще достигне нови нива на прегряване.

Стабилност и ръст
Традиционно силните ни позиции в Западна Европа и САЩ ще донесат най-голяма част от растежа за 2014 г. И двата пазара дават сериозни индикации за увеличено търсене и никакви признаци за криза през предстоящите 12 месеца. Компаниите ще се стремят да предоставят все повече продукти и услуги с висока добавена стойност, осигурявайки си конкурентно позициониране и на консервативните корпоративни пазари, и в динамичните иновативни проекти на големите корпорации и стартиращи фирми. Едновременно с това ще се увеличава скоростта на влизане на нови хора в проекти и съответно обемът на стандартните (commodity) дейности.

Развитие
Българските ИТ компании от години правят опити за позициониране в Близкия изток без мащабен устойчив успех. През 2014 г. ще има отново стъпки в позитивна посока – вече има първи лястовички, а и традиционно държавите от региона приемат добре България. Дали ще успеем да направим видим пробив – може би.

Място под слънцето
България започна да свети по-ярко на картата на анализаторите. През ноември 2013 г. The Independent излезе със статия със заглавие „Забравете Индия… колцентровете се местят в България”. Макинзи проведе глобалната си O&O (outsourcing and offshoring) конференция в София миналата година. Българска компания вече има в магическите квадранти на Гартнър. Сред нещата, които привличат анализаторите, са човешки потенциал и непрегрял пазар на труда (последната жертва на популярността си е Полша), политическа стабилност (за сравнение Египет, Украйна…), стабилна и добре развиваща се индустрия. През 2014 г. вниманието на консултантите ще бъде привлечено от навлизането на нови играчи и те с интерес ще следят и ще отразяват случващото се, което ще ни освети още.

Бранд
България не е бранд на световната ИТ карта, а по-скоро екзотична красавица. Българският бизнес успява без съществена държавна подкрепа и стратегия. Малко, но целенасочени и консистентни усилия в тази посока, основно на ниво имидж, биха помогнали съществено. Имайки предвид текущата политическа ситуация обаче, едва ли можем да се надяваме на много през 2014-а.

Стабилност и данъци
Стабилността и предвидимостта са един от най-важните фактори за развитие на бизнеса. Текущите екстремни позиции в обществото и абсурдното изостряне на взаимоотношенията съвсем не са такава среда. Необходимо е консенсусно правителство със стратегическо мислене. Поставям специален акцент върху данъците, защото ИТ индустрията е добър данъкоплатец и работодател, но и лесно мобилна – всяко необмислено действие в данъчната политика може да доведе до подплашване на потенциалните инвеститори и до емиграция както на физически, така и на юридически лица от България.

Финансови инструменти
Едно от най-добрите неща, които се случиха на държавно равнище напоследък, са стартъп акселераторите, финансирани по програма „Джереми”. Професионални управляващи екипи, интересна международна селекция на компании и много странични позитивни ефекти – отворени събития, ментори, Ангелски клуб и т.н. – създават истинска стойност и позитивен шум около България. За да се продължи започнатото обаче е нужна последователност – продължаване на стартъп финансирането, но и допълване с инструменти за следващите етапи на развитие на компаниите. Следващите фондове по „Джереми” през 2014 г. биха били силна стъпка в тази посока.

Прегряване на трудовия пазар
Ако досега изглеждаше, че на пазара на труда е горещо, с нива на безработица последните 10 години около нулата и едва ли може да стане по-горещо, през 2014 г. ще видим, че може. Предстои агресивното влизане на няколко големи играча в т.нар. numbers game – всички с таргети в стотици хора и със стандартния за тези случаи подход – нива на заплатите над пазарните (уловката е, че след това замръзват за съществен период) и активни кампании за бързо набиране на персонал. Освен това ще продължат да се появяват български стартъпи и чужди по-малки играчи.
Какво е нужно? Още хора. Заради увеличеното търсене, независимо от по-високата ефективност и иновациите във всяка една сфера на оперирането на ИТ бизнесите, недостигът на кадри в световен мащаб до 2015 г. е 4.5 млн., в Европа – около 1 млн., а в България – десетки хиляди. На практика дори в средносрочен план, колкото и софтуерни инженери и специалисти по качество да произвеждат университетите, те не могат да отговорят на търсенето. Още по-лошо е положението с позициите, свързани с търсената висока добавена стойност и увеличен обхват – като бизнес анализатори, креативни позиции, специалисти по ползваемост, изследователи и т.н. Накратко – трябват повече и по-добри хора.

Образование, съобразено с нуждите на бизнеса
Факт е, че в България от години няма работа за хората и хора за работата. Докато учебните заведения бълват безработни, в ИТ сектора недостигът се задълбочава. И решението се губи между властта на образователното министерство и автономията на университетите. Мерките не са толкова сложни, колкото политически непопулярни, защото биха принудили да се преквалифицират или да останат без работа немалко преподаватели. Необходимо е стабилно правителство и парламент със стратегическо мислене за прокарване на съответното законодателство.

Бизнесът в образованието и образованието в бизнеса
Празнотата, създадена от липсата на държавна политика за създаване на специалисти за ИТ индустрията, ще продължи да се запълва, от една страна, с все по-активно навлизане на ИТ компаниите в образованието (средно и висше) с лекции, курсове, семнинари, цели магистърски програми и т.н., а от друга, с „учене през целия живот“ вътре в индустрията. По-големите фирми (български и клонове на чуждестранни) вече имат изградени стабилни програми и в двете посоки и ще продължат да ги развиват и адаптират за локалните условия.

Издирване на таланти
В края на 2013 г. и началото на 2014 г. няколко големи компании откриват клонове и офиси извън София, където остава най-голямата концентрация на бизнес. Въпреки досегашния неуспех за изграждане на мащабни офиси извън столицата гладът за таланти ще стимулира иновативни подходи за интегриране на по-малки екипи в големите структури, което пък ще даде тласък за развитие на локалните ИТ общности. Това е важно, защото част от спирачките на младите хора да изберат кариера в ИТ са възможностите за реализация. Колкото и парадоксално да е, възможностите да работиш навсякъде по света невинаги компенсират спокойствието да се стартира в позната среда.

„Сини карти“
Каквито и вътрешни мерки да бъдат предприети, в краткосрочен и средносрочен план не можем да решим проблема с недостига на хора с тях. Образователните мерки, дори и да бъдат взети веднага (което в академичния свят означава след една година), дават резултат в средносрочен план от около пет години. Междувременно идват години на навлизане на пазара на труда на поколението от кризата, последвала хиперинфлацията през 1997 г., т.е. по чисто демографски причини ще има спад на хората в трудоспособна възраст. Единственото решение в краткосрочен план (и гарант за успехи в дългосрочен) е привличането на висококвалифицирани ИТ специалисти от ЕС и най-вече извън ЕС.
Въпреки на пръв поглед непопулярността на това решение („как така ще внасяме хора при тази безработица?”) то може да донесе много ползи на сектора и на България. Тези хора ще дадат възможност за развиване на ИТ бизнеса, но и ще плащат данъци в България (ИТ секторът е напълно бял и с най-високите средни нива на заплати), ще консумират продуктите на българската икономика и т.н. И тук не става дума само за облекчаване на законодателството, а за целенасочена активна държавна политика за привличане на талантливи чуждестранни студенти и ИТ специалисти. И за да преведа езика на нулите и единиците на езика на политическата реторика – това означава по-високи пенсии, по-добро здравеопазване, по-добро образование и т.н.

Кой ще продължи напред
Ще е важен балансът от фокус и стабилни пазари, иновативност и инвестиции в нови идеи, силна HR политика, гъвкавост и скорост. Нищо ново под слънцето. Дяволът е в детайлите. И в бързината.

Извън фокуса
Азия продължава бързо да расте. Противно на схващането, че Индия, Китай и по-малките държави като Виетнам насищат пазара, всъщност насищането е в играта с големите числа и има незаети ниши, където е необходима дълбока експертиза и висока добавена стойност за клиентите. Дори африкански компании започват да се позиционират като поддоставчици на индийски, засега в BPO, заради по-добрия английски акцент и владеене на френски.
Африка е гладна за технологии. Тя никога не е била част от ИТ стратегиите на българската държава и бизнес. А там потенциалът е огромен. За последните осем години икономиката на континента расте устойчиво със средно 6% годишно, а интернет свързаността се е подобрила 20 пъти за последните четири години. Електронно правителство, образование и здравеопазване са основните ниши, но в много от държавите няма практически никакви ИТ решения – факт, който находчивата Индия например адресира с целенасочена държавна политика, мащабни съвместни проекти и активности на всички равнища, позиционирайки продукти и решения както на големите си компании, така и на средния и малкия бизнес. И въпреки че средата за правене на бизнес в Африка далеч не е най-улегналата (вкл. проблеми с банковите трансфери), потенциалът си струва. А България има все още сравнително добра база благодарение на африканските студенти в страната от 70-те и 80-те.
Латинска Америка е огромен пазар с практически нулево българско присъствие. Липсват традиции и няма политика за позициониране.